Бара "Night Beach"

Нощта осветява топли пясък, а ти танцуваш по него на фона на дивата музика. Тя се вихри в средата на купона в бар "Night Beach". Щурей и полудей, но се отбий тук за екзотична напитка. Защото тук се продават най-невероятните.

- Е, на къде сме сега? - попита ме Джена.
Аз сериозно се замислих, макар че много не можех да мисля сега, но набързо изрекох:
- Бара "Night Beach".
Джена ме погледна, после кимна и двете тръгнахме.
Там не липсваха хора. Музиката трещеше, а морето бушуваше. Страхотна музика. Когато си поръчахме нещо, изведнъж всички ни обградиха и искаха автографи. Ние бързахме да приключим с тях, че да се развихрим малко.

Папараците, репортерите и лудите фенове постоянно вадеха тефтерите си и химикалките си и ни ги набутваха. По едно време тълпата се разцепи на две и набутаха едно момиче при нас. Хм... явно беше известна, но аз не се сещах коя е. Хората още по-ужесточено започнаха да се блъскат, а аз на спокойствие не можех да си допия шейка. Накрая един полудял фен скочи (мъж, някаде с 3 години по-голям от мен). Беше с тъмно руса коса и сини очи. Беше само по панталони и фигурата му беше доста яка. Явно току що излизаше от водата, защото бицепсите му блестяха. Та той скочи и ме целуна. Не можах да се отлепя за него. Един от папараците снимаше, а сестра ми и другото момиче скруваха камерите, за да не ни хванат. Аз най-накрая го избутах и станах от стола си.
- Абе, идиот, какво ти става??? На ниво съм да ти залепя шамар и нямам нищо против да го направя. - след това му залепих един (и за мое щастие папараците го уловиха). После се обърнах към другите и казах: - Сега се разкарайте! Тук сме аз, сестра ми и... - обърнах се към нея: - Как се казваш?
- Ребека.
- ... И Ребека и не сме излезнали, за да цъфнем по списанията. Тук сме да се веселим, така че се разкарайте иначе ще ви съдя за всеки долар, който имате!
Изненадващо, но факт! Всички се разкараха. Аз най-накрая отпих от питието си. После се обърнах към Ребека:
- Изинявай, ако съм провалила имиджа ти, но наистина си нямам бегла предства коя си. Дано не си се разсърдила!?

Като гръмотевица, Ребека изхвърча нанякаде и после се върна. Несеше едно списание в ръцете си и ни го показа. Там имаше статия за нея. И невероятно как имаше статия за мен на другата страница.
- Я чакай малко... - извиках аз и загърнах списанието.
И двете ме погледнаха учудено, особено Ребека. Яно очакваше да разбер, че наистина е известна, но ми стана интересно как така, след като най-умело се крия, папараците са ме хванали.
- Сорри.... но тези идиоти са писали врели-некипели за мен....
Джена се засмя, а Ребека сам надзърна в списанието. Тогава реших да й покача самучувствието и върнах на предишната страница.
- Значи наистина си актриса. - тя погледна самодоволно. - Ще се радвам...- Джена ме погледна изпитателно. - Ще се радваме.... - поправих се аз. - да играем някаде заедно.

Музиката трещеше... Всички танцуваха. Телефона ми звъна. Извадих го и затворих. След пет минути пак звъннна. Ядосах се и пак затворих. Скоро пак звъна. Вдигнах, но никой не каза нещо. Затворих. Музиката продължаваше да бумти, а аз яко се забавлявах. След малко телефона ми пак звъна. Извадих картата и го метнах в морето. Всички ме изгледаха странно, особено сестра ми.
- Спокойно хора! И без друго щях да си купувам нов.
Партито се вихреше. Седнах на бара и си поръчах питие. Погледах часа си. Беше едва 3 часа сутринта. Не мислех да се прибирам, а и утре нямах планове, така че можех да си поспя до късно. Сестра ми реши да си тръгне. Прегърнахме се и тя отпраши. Останахме аз и Ребека.
- Искаш ли да идем у нас? - попитах я.

-Да!-отвърнах.-Само изчакай... минутка-поръчах още едно питие. Този път обаче отпивах бавно, за да усетя вкуса му. Музиката бумтеше в ушите ми, даже в гърлото ми, когато преглъщах. Поторопвах с крак и се оглеждах насам-натам. Изведнъж като надигнах чашата, установих, че в нея няма нищо. Оставих я недоволно на бара и станах.
-Да вървим!
ПП: съжалявам, че е кратко, но исках и да започнеш